ПИША —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍША1, ‑еш, мин. св. пѝсах, несв. 1. Непрех. и прех. Чертая, изобразявам букви, цифри и др. знаци, обикн. с молив или писалка върху хартия. Какво хубаво и правилно писмо! В канцелариите малцина пишат така. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 291. Драска̀, писа̀ върху дългия бял лист, гледа̀ в календара, чупи ставите на пръстите си — цял час! Д. Калфов, Избр. разк., 152. Моля, извинете ме за лошия ми почерк. Пиша на неудобна маса. Ив. Вазов, ПЕМ, 30. Вади от пояса си пиринчен дивит и паче перо и започва да пише. Р. Стоянов, М, 40. — А твоя милост, байо Либене, и до днес пишеш на рабуш. Л. Стоянов, Съч. II, 50. Аз съм прост човек. Не знам нито да пиша, нито да смятам. Д. Немиров, Б, 97. Пиша четливо. Пиша на машина. Пиша грозно. Пиша на компютър. ● Обр. Небесний свод разгъва лист, / по който никой не е писал. Н. Лилиев, Ст 19 , 45. // Непрех. с предл. на и (остар.) непрех. с предл. по. Служа си писмено с някой език или диалект. В началото и ний [българите] почнахме да пишем по новия черковен язик, който земахме за наш; после П. Берон излезе с друго едно своеобразно правописание. П. Р. Славейков, БП I, ХХХI. Него време аз не знаях нищо за рупаланското наречие, което изобщо доскоро е било твърде малко известно. Това наречие изу‑
чавах и писах по него, приблизително след тридесет години, когато подир преврата (1881 г.) бях принуден да диря прибежище в Пловдив (1882-1884). П. Р. Славейков, БП II, VII-VIII. Преводачът беше израсъл в Париж и пишеше отлично на френски.
2. Прех. Излагам в писмена форма някаква препоръка, заповед, покана, молба и под. или съобщавам на някого, споделям с някого в писмен вид факти, които го интересуват, свои преживявания, мисли, разбирания и др. Редовно всяка вечер аз четях съобщенията, които той [наблюдателят] изпращаше. Пишеше ги грижливо.., началната буква голяма и украсена. Й. Йовков, Разк. II, 16. Пред изборите взех, че пъхнах и три снопа бюлетини в кошницата. Аз ги писах със собствената си ръка. Ал. Константинов, Съч. I, 206. — Пиши, Касабов, пиши: още веднага да се свикат всички войводи, дето и да са! Гласът му беше заповеднически, рязък, делови. Касабов бързо извади бележника си и записа. Ст. Дичев, ЗС, 378. Съдържанието на писмото я бе накарало да помисли, че мъжът ѝ е на смъртно легло и пише по някакъв образец, диктуван от нас, преподавателите. Й. Попов, БНО, 131. Болният не трепна. .. Когато лекарят седна да пише рецепта, той се зави до нос и затвори очи. М. Грубешлиева, ПП, 163. Пиша покани. △ Пиша молба (заявление) за отпуск. △ Пиша резолюция. △ Пиша рапорт. // Попълвам (документ). Преди обед той [салонът] имаше търговски вид. Мъжете, стегнато облечени .., четяха борсовите страници на големите вестници и пушеха дебели пури. Някои шареха по карнетките си .., а други пишеха чекове. Г. Белев, КВА, 93. // Надписвам1. Наведен пред отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, в цивилно облекло, яка и връзка, пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255.
3. Прех. Отбелязвам, в писмена форма, обикн. в тефтер, дългове, налични или давани стоки за продан, изразходвани парични средства и др. под., за да не ги забравя при разплащане, изплащане на дължими суми и отчитане на печалбите от стоките и др.; записвам. Съседът му — гостилничарят, който храни ученици и пише дългове в тефтерите, също спи непробудно върху две маси. Сега е ваканция и човешки крак не стъпва в гостилницата му. А. Каралийчев, С, 182. — И на вас за нощна работа ще ви пишем по два трудодни — отвръща той. Ст. Марков, ДБ, 212. Най-после Матаке реши да си ходи, но когато извади кесията си да плаща, нямаше пари. И, както държеше отворена кесията, той погледна Сарандовица. — Ами сега? — рече той. — Е, какво... от такъв човек да имам да земам. — Ще пише! Тя ще пише — викаше Котомана. Й. Йовков, ВАХ, 38. Така се нижат седмици и месеци, и младият съпруг затъва от ден на ден в дългове, защото заплатата му не стига, а пък родителите му пишат в тефтерче, какво се харчи, и делят разходите на равни половинки. Св. Минков, РТК, 168.
4. Непрех. и прех. Обръщам се към някого, общувам с някого писмено, като му изпращам писмо. От началото на войната той беше някъде на южния фронт. Беше ергенин и поради това много рядко пишеше. Г. Караславов, ОХ I, 409. — Защо не пишеш на баща си, да ти прати пари? Ив. Вазов, Съч. VI, 34. Като се наплаква, учителката взема перото и пише: "Мили Стефане, това е петнадесето писмо, което ти пише твоята забравена вече Маринка". Елин Пелин, Съч. II, 110. Още начаса [Нона] седна на масата и взе да пише на годеника си. Й. Йовков, ЧКГ, 232.
5. Прех. и непрех. Създавам, сътворявам в писмен вид произведение на науката, художествената литература, публицистиката, музиката; съчинявам. Пипков слушаше лекции, даваше частни уроци. През свободното си време той пишеше операта си "Янините девет братя". А. Каралийчев, С, 271. Бях студентка. Пишех скришно, но и мисъл не ми [на Багряна] минаваше да печатам или да мечтая да ставам някога писателка. Сб??СЕП, 352. И писателят, когато пише, трябва да знае какво пише и за кого пише, да помни, че той пише, за да бъде четен, разбран и оценен не от чужденци, а от българи. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 9. Историята си Паисий е писал две години. Б. Пенев, НБВ, 48. Почтен челяк вестник не пише. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 118. И стиховете, дето пишем, / когато краднем от съня си, / парфюмен аромат не дишат. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46. Пише комедии. △ Пиша епиграми. // Непрех. с предл. за. В художествената, научната, публицистичната и др. литература — предавам впечатления, спомени, наблюдения, анализи, изводи от или за някого или нещо. Пиша за Захария Станку, тъй като имах възможност да вляза в по-близък досег с него. Г. Белев, КР, 9. Живял е [Фридрих Боденщедт] и в Тифилис.., дето, казва, се запознал и с Лермонтова. То може да бъде верно, но неверно е всичко, що пише за великия руски поет. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. Неведнъж [колегата] вече бе писал за някои неуредици във въздухоплаването. М. Иванов, КБВ, 4. Така възторжено за него [Търново] са писали и съвременниците на втората българска държава, както и всички пътешественици, които по-късно са посещавали града, като Петър Богдан Бакшич,.. и др. Ст. Михайлов, БС, 114-115. — Пиши за жетварите там, / за теглото, / за черните кърви, / що пие земята. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 137.
6. Непрех. Обикн. във вестник или в книга — съобщавам, твърдя, изтъквам нещо в писмена форма. На, чети... / .. / Гледай, що пи‑
ше пресата. Елин Пелин, Съч. IV, 136. — Аз, когато бях в Молдовата, всеки казваше, че Янкулеску хайдутинът бил умрял, и вестниците писаха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 196. — Стойте, братя и сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той [Теодорит] към богомолците.. Що е плътта без твореца и без неговия първороден син? Говорете, щото си говорите, а това е тъй и тъй пишат всички книги от Соломона до Сиропула. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Уж се правеше нещо там горе, говореха и пишеха против картели и спекуланти, пък положението не се подобряваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. // Непрех. с предл. за и (разг.) прех. Съобщавам за някого в писмена форма, обикн. в пресата, нещо, което го разкрива пред читателите в много положителна светлина и го популяризира. Вие трябва да бъдете доволни, че всички вестници днес пишат за вас и за вашата родина много хубави неща. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. Той беше овчар. Изкарваше много вълна и мляко и го пишеха даже по вестниците. С. Северняк, П, 60. Вий не чухте ли? С дебели / букви писаха за нас [пионерите] / .. / в нашия "Народен глас". Н. Фурнаджиев, СП, 46. Той не изпълняваше плановете предсрочно. Някои други председатели шумяха, писаха ги по вестниците. Ст. Даскалов, ЕС, 241.
7. Прех. и обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. Поставям някаква оценка, бележка на студент, ученик или отбелязвам (в дневника, в бележника му), че е бил недисциплиниран или че е отсъствал. Мъчих го [Пондьо], въртях го, усуквах го дано изкопча нещо от него — не ще и не ще! Пак му писах слаби бележки за срока. Чудомир, Избр. пр, 50. — Вие ли сте госпожица Сарачова, гдето вчера сте писали двойка на дъщеря ми и сте разстроили детето ми? Елин Пелин, Съч. IV, 257. Ученикът: Бате Василе, поздравявай — отървах поправителния по алгебра! Васил: Духът на славния Еварист Галоа ще бъде доволен. Колко ти писа? Др. Асенов, И, 48. Ганкината работа е тежка, / ще ѝ пиша забележка, / второ: с единица за подсказване / Ганка подсказвачката наказвам. М. Лъкатник, ВП, 64. Асистентът не им писа отсъствия от семинара, защото си признаха, че не са могли да се подготвят по поставената задача.
8. Прех. и (остар.) непрех. с предл. за. Разг. Отбелязвам писмено някакви данни за някого или за нещо, включвам, обикн. в списък, някого или нещо; вписвам, записвам. Казвам се Маргарита, но всички ми викат Анка. Дори ме бяха писали в една хонорарна ведомост Ана Жекова. Й. Попов, ЧП, 26. — Че само Деньо ли е богат? И ний имаме пари. Я пиши и мене! След него .. се застраховаха Трифон и Марин Вълчев. Й. Йовков, ПГ, 49. Цяла върволица от деца, с майките си, с бащите си, а някои сами, чакат ред да бъдат записани за ученици в първо отделение. .. — Нашият, учителе, наш Пенча пиши, че ми изкипя манджата на огнището — чу се дрезгавият глас на Мокра Иваница, която изтикваше пред себе си едно рошаво диваче. Чудомир, Избр. пр, 167. Пъдарят намигна и сниши гласа си: — Писали са ме прокурорски свидетел. К. Калчев, ПИЖ, 82. — Българин съм, от България. — ??!! .. — O yes, Turkey;... — No, sir, протестирах аз, а той [американецът] и не иска да чува, пише ме за турчин. Ал. Константинов, БПр, 38. — Абе, аго Дурчо, азе съм си дошла / момчето ми Ибо аскер да не пишеш. / Че ми е Ибо малък, малък, та па глупав, / че е Ибо турен аскерски зибитин. Нар. пес., СбВСтТ, 968.
9. Прех. Разг. С предл. на. Оставям имот като собственост, оформена юридически, на свой близък, роднина (съпруг, дете и под.), понякога за да прикрия нечестни, незаконни действия; приписвам. Единия си апартамент те дадоха на зет си, другия поправиха и го писаха на сина си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 459. Премести се сетне в града.. Накупи си там къщи, дюкяни, дворове, заграби де що безстопанствени места имаше, писа ги на жена си и си накриви капата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Вилата писахме на внука.
10. Прех. Разг. В пов. в ед. ч. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. и обикн. със следващо прил. или прич. Смятам, преценявам някого (нещо) за такъв (такова), какъвто (каквoто) се означава от прилагателното (причастието). А китайският цар няма да проводи на турците едно зърно ориз. Щом султанът чака помощ от Китай, пиши го загубен. А. Каралийчев, ТР, 182. Хванат върлите му хора дръвчетата, помъкнат ги нагоре.. Щръкнат ония ми ти подрязани коренчета като мустаките на Миля старшията и след три-четири дни пиши ги изсъхнали. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187-188. Изчерпат ли се душите на двама бойни другари един за друг, пиши ги умрели, като пресъхнали бунари. Н. Каралиева, СМ, 50. Плаче момчето. Като се започне пролетният ремонт на инвентара и край — пиши го мъртъв за изкуството. П. Незнакомов, СМ, 14.
11. Прех. Остар. и диал. Изрисувам, нарисувам; изписвам. С голяма любов и набожно увлечение беше писал той някога иконите си. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Йома .., йома, мила душо, / писа ли ти .. нова урка, / да му станеш мила, драга булка. Нар. пес., СбВСтТ, 883. Радо, бела Радо, / .. / Даскали ли са ти / веждите писали. Нар. пес., СбВСтТ, 1071. ● Обр. От ръката ми са излезли хилядо нови каруци. Четири хиляди колелета пишат дири по пътищата. С. Северняк, П, 54.
12. Разг. Безл. Съобщава се, прави се достояние, информира се писмено, в писмена форма. "Поздравленията се приемат в черквата. За телеграми: Омайников — ул. "Майски букет", 6." .. Тъй пише във вестника два-три дена преди сватбата. Св. Минков, РТК, 123. С големи букви на голяма тенекия пишеше: Кръчмарница "Кротост и смирение". Елин Пелин, Съч. IV, 268. Князът прочел надписа. На скалата пишело: "Нещастниче, аз ти нося спасение..." Н. Райнов, КЧ II, 18. "Ще имаме едно знаме .., на което ще пише свята и чиста република! [В. Левски] Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Отвънка беше шум / и светеха реклами. / В афиша / пишеше: / "Една човешка драма". Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 49. пиша се страд. от пиша в 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11 знач. Той [учителят Вардарски] говореше на учителката.., а езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се, неустановен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Д. Талев, ПК, 244-245. От неговото министруване се увеличиха само удивителните в учебното дело и се отреди, с особено окръжно, думата учреждение да се пише с е. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 48. Тоя хрисовул е дълъг повече от два и половина аршина, писан е на мембрана, на която се пишат днес и султанските фермани. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. На същата оная маса, гдето си чукали чашите пияните власи и българи,.. се пишели ръкописите на Думата. З. Стоянов, ХБ, 137. пише се безл. Няколко седмици.. как не съм ти писал, по простата причина, че не може да се пише. Хр. Смирненски, Съч. III, 97. "В историята тъй се пише. Отговаря тя, не аз". П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165. Така пише ли се на книга? Почтен челяк не е останал неомаскарен. Ив. Вазов, Съч. ХII, 60. пиша си взаим. от пиша в 4 знач. Общувам с някого чрез писма, намирам се в писмена връзка с някого; кореспондирам си. Една година те [Агата и Легрен] си пишеха, срещаха се по модните курорти. П. Спасов, ХлХ, 16.
ПЍША СЕ несв., непрех. Разг. 1. Със следв. същ. или с прил. с предл. за. Представям се за някакъв, (какъвто в същност не съм) според значението на съществителното или прилагателното. Той се пишеше специалист по селото .. — Днешното земеделие не е възможно без наторяването. Л. Дилов, Т, 118. — Ти ли се пишеш патриот, бе! — каза Красимир. — Ти ли си човекът, който си мисли, че може да ни държи сметка! Г. Мишев, ЕП, 166. "Аргатин да съм станел, чирак из чаршията .. — Ами аргатин и чирак щях да стана и без да се пиша мюсюлманин." В. Мутафчиева, ЛСВ I, 93. — Защо не си даде труд да разкършиш дебелите си кълки и защо не се прицели точно да се не мъчи горкото животно?.. И си се писал ловец! Абдал с абдал! Н. Хайтов, ДР, 203. — Защо се пишеш герой, когато те знам какъв си страхливец. В. Нешков, Н, 378. Пише се за честен. △ И ти ли се пишеш за скромна?
2. Включвам се в състава на организация, стопанство и под.; записвам се. Знаеше си той Шукрито — калпав му излезе.., не върви с всички. Пари харчи по него, изучи го, уж ходжа щеше да става, а той ... взе, че се писа в партията, че и държавен човек стана. Б. Несторов, АР, 248. И в същото време [бай Тодор] разбра, че с това вече е решил и другия, големия въпрос, който от месец време го ядеше извътре и не му даваше да спи — дали да се пише в стопанството. Н. Тихолов, ДКД, 93. — От глад ще умрем, Гочо! — Защо не се пишеш в някоя партия, белки те върнат пак на служба. СбСт, 283.
◊ Лошо (зле) ми се пише. Разг. Ще последват наказания, неприятности, в случай че не се следва предписание, съвет, заповед и под. — Нашите куршуми са броени... Който ги пилее — лошо му се пише... П. Вежинов, НС, 199. И ги заплаши да не влизат в никакви разправии с квартирантите си, защото Неделчо Пенев е важен човек и зле им се пише, ако ги вземе на мушка. Н. Каралиева, Н, 99. Писано ми било (е); не ми (е) било писано. Разг. Предопределено, отредено от съдбата ми е (било) (не ми е (било), затова не може да се избегне. Не исках предсказания, не исках да знам какво ме очаква .. Исках да знам какво не ми е писано, него исках да знам, за да го постигна. Н. Антонова, Н, 64. Отишъл да го пита какво да прави сега и как да са залови на тази работа, от която му било писано, че ша са рани. СбНУ ХХIХ, 200. Викна Янинка да плаче: / Тужице, Боже, до Бога! / А що ми било писано?! / Стар дедо язе да земам? Нар. пес., СбНУКШ, 128. Пиша на нечия сметка. Разг. Смятам някого за инициатор, автор на нещо или че е виновен за нещо. Неуспехите в борбата срещу Видин, разорението на Румелия, нечуваната скъпотия в Стамбул — всичко това гражданите пишеха на Селимова сметка. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 205. Пиша с краката (петите) си. Разг. Ирон. Пиша грозно, нечетливо. Намерили сте кого да сложите за отговорник на свиневъдите. Не разбрахте ли досега, че пише с краката си и не става за чиновник. Пише ми се на гърба; пише се на мой гръб. Разг. Смята се за моя вина и от мене се търси отговорност. Един взел троен заем от взаимоспомагателната каса — трябва да се застане насреща, друг прегорил олиото, като заспал през време на работа — пак съм насреща, трети направил провинение по деликатната част — пак и това се пише на мой гръб. Ст, 1960, бр. 726, 1. Пиши го бегал. Разг. Смятам нещо (някого) за напълно изгубено, за пропаднало. — Добре, че разполагаме още с резервни части — сподели той .. Инак трябваше да се ли‑
шим от четвърта машина. Да изписваме части отвън? Пиши го бегал. И валута няма, и Германия опропастена. Б. Болгар, Б, 44. Пиши го на дувара (леда). Разг. Откажи се от нещо (обикн. пари, дадени в заем), прежали го, защото няма да ти се върне, да ти се изплати. Той на мене (ми) бил (е) писан; тя на мене (ми) била (е) писана. Разг. Употребява се, когато някой приема за отреден от съдбата, предопределен избраника (избраницата) си за съпруг(а). — Искахме да откраднем Милкана, но, види се, тя е писана на тебе. П. Йорданова, СЕ, 75. — Како, рекол царот, на келеш ке сум дадел керка си? А шчерка му велит таткое си: "Е, тате, той ми бил писан, него ке го земам." СбНУКШ, 127.