ПИШЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍШЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от пиша като прил. 1. Който пише или служи за писане. Трети вид апарати са снабдени с пишещо устройство, което отбелязва по подходящ начин стойностите на измерваната величина през по-дълъг интервал от време. В. Врански, ФП, 26-27. За да може всяка станция да предава и приема телеграми, трябва да е снабдена с ключ и пишещ апарат. Физ. VIII кл, 1965, 95.

2. Като същ. пишещ (пишещия<т>) м., пишещи<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който пише някакъв текст, обикн. създава, съчинява, художествена литература. И още нещо — аз дълбоко уважавам пишещия, който не се изтегля зад събитията, а ври заедно с тях. Б. Болгар, ОП, 7. На всеки кораб има поне по четири-пет човека, които тайно пишат... — На всеки, само не и на нашия! — възразих аз. — По начина, по който го казвате, и вие сте един тайно пишещ. Н. Стефанова, ПД, 27-28. Изказаното становище е на пишещия тези редове.

◊ Пишеща машина. Уред с клавиши за писане на печатни букви. Видя в малкото преддверие.. да седи машинописката.. и да чука с два пръста по клавишите на пишещата машина. Ив. Мартинов, СНУ, 120. Подът беше застлан с китеници, на масата имаше отворена пишеща машина "Оливети". Ал. Томов, П, 149. Пишещи братя. Книж. Прозвище на писателите, което се употребява, обикн. от техни колеги, събратя по перо. Подобно на китайски мандарини, .. пишещите братя в ново време се отнасят с високомерие към всички и всичко незамъглено от догмите на тяхното правоверие. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 280. Не можеха да му простят учеността, сладкодумието, доброто име, което имаше между братята в Зограф и другите големи книжни селища. Вярно, котленският поп бе известен между пишещите братя далеко от Котел. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 250. А Петър знаеше: от пишещите братя имаше познати, които всичко биха дали, за да седнат над един и същи ръкопис с генерала. Л. Петков, ГЦ, 41.

— Друга (остар. книж.) форма: пишу̀щ.