ПИШЍН

ПИШЍН нареч. Остар. и диал. 1. По-напред, първо. — Молчи, Вето, молчи шчерко, гюлум Вето, / пишин майка ке са мъже, милна шчерко, / напокон тебе ке та мъжам, гюлум Вето. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 28.

2. При покупка — като плащам веднага в брой. — Да вземем обикновени [колела] — кандиса Гошо. — Може. Пишин парите — хвърли недоверчиво око механикът. Б. Болгар, Б, 225. Не разните кир Йовчовци и Хаджи Савовци — както бе се надявал Софроний .. — не те се отзоваха първи. Дори не и последни — съвсем не се обадиха,.. Какво ли са викали едрите букурещки търговци и настоятели на българската община: "Защо да даваме пишин пари за книга? Ще излезе тя, ще си я купим." В. Мутафчиева, ЛСВ II, 364.

— От тур. peşin. — Друга форма: пешѝн.

Списък на думите по буква