ПИШКИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИШКЍН неизм. прил. Диал. Опитен, сръчен; опечен, изпечен. Всички връзваха, ама аз бях най-пишкин. От ръцете на момичетата вземах ръкойките, не можеха да ми сварят. И. Петров, НЛ, 257. // Който умее да се справя, да урежда нещата винаги успешно. — Бреей, че жена е Свиленка. Не ти бръсне председател ли си, какво ли. Правдата търси... — Пишкин жена! Кр. Григоров, И, 19-20.

— Тур. pişkin 'опитен, изпечен'.