ПИШКЮ̀Н

ПИШКЮ̀Н м. Остар. и диал. 1. Широка дъсечна поставка пред фурна, на която слагат печивата.

2. Лавица, полица. За храненето на червеите, скелите или пишкюните требова да са тургат (курдисуват) по-надалечко от стените. З. Княжески, ПРШ (превод), 94. Накара ни даскалът, та правихме кал и запушихме таралежа под пишкюня, та го запряхме да донесе разковниче. М. Кънчев, В, 79.

3. В миналото — направа като малък одър пред прозорец на дюкян откъм външната страна, откъм пътя. Всички тези бежанци се намират в крайна бедност и живеят по пишкюните на бозаджийниците и кундураджийниците без искра огън върх една зима при 26° студ! Пряп., 1903, бр. 71, 2. Стойчо седи на дюгеня, / на дюгеня, на пишкюня. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 52.

— Тур. pişkün. — Друга форма: пешкю̀н.

Списък на думите по буква