ПИШЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍШЛЯК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Дървен клин, който крепи два съседни наплата на колело. Пѝшляк .. (мн. ч. пѝшляци), клинчето, което се въвира във фатовето (дупките) на наплатите, за да се свръжат един с друг. СбНУ ХХIХ, 263.

2. Издадена част на греда, която влиза в нарочно издълбана дупка на друга греда или камък (Ив. Дуриданов и др., БЕР).

3. Чучурка за изтичане на струята вода (течност) от чайник или друг съд; пишлок, пишлек, пишур, пишурка. Паднала на ибрик. Казва се, за която на сватбата си не излезе мома: уж паднал ибрикът и с пишляка си пробол момата в vulvata. СбНУ ХХV, 40.

4. Полов орган на момче (Ив. Дуриданов и др., БЕР).

— Друга форма: пишлѐк.