ПИШУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍШУРА ж. Диал. 1. Дълъг улей или тръба на извор, чешма и под., откъдето изтича водата; чучур, пишурка. Като стигнаха Грозьовата пишура, попът метна настрани косата и кадилницата, па се надвеси и си наплиска лицето. Й. Вълчев, РЗ, 127.

2. Чучурка за изтичане на струята вода (течност) от чайник, буре и под.; пишура, пишляк, пишлок, пишурка. А виното, .. оставено да се изстудява в голямата десетлитрова дамаджана под дебелата струя на пишурата в гъстата сянка на къдравата леска, .. щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец. Т. Харманджиев, КВ, 357.

3. Ледена висулка, шушулка на стряха (Т. Панчев, РБЯд).