ПЍЩА

ПЍЩА ж. Старин. 1. Храна. Над блатото.. се вият.. усамотените групи на дивите патки .., за които търсавището пази богата пища от разни риби. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 87. Нещастните български челеди наши братя, които са лишени днес от пища и покрив, .. простират ръце за помощ. НБ, 1876, бр. 17, 66. Йоан не е ял баница, а со скудна пища се е хранил. АНГ I, 336. Като са насити с пища и питие, Одисей тръгна с момите в града. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 110.

2. Прен. Онова, което поддържа, подхранва и развива духовната природа на човека. Ще взема книгата, ще се потая някъде и чета, чета .. Понякога и да ям забравях — гладът и жаждата си утолявах с духовна пища. Ст. Загорчинов, ДП, 224. То [свободолюбивото чувство] дава пища на вдъхновението му, резон на песните му, живот на мислите му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 75. Онези, които не могат да четат, ще намерят в разговорите доволна пища за своето умствено развитие. Ч, 1870, бр. 5, 145.

Списък на думите по буква