ПИЩАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩА̀Л¹ м. Остар. и диал. Пищял. Членовете на съборището не рачили да оставет разпънатите на кръстовете, та помолили Пилата да даде воля да пребият пищалите им, за да довършат живота им. Д. Манчев, НН (превод), 118.

— Друга форма: пѝщел.

ПИЩА̀Л² м. Диал. Свирка (Ив. Дуриданов и др. БЕР).

— Друга форма: пѝщел.

ПИЩА̀Л³ м. Остар. Старинна пушка, обикн. тежка, която се зарежда откъм цевта. — Аз зная да стрелям с пищал! От сто разкрача улучвам.. — отвърна тя. Д. Рачев, СС, 175.

— От рус. пищаль.