ПИЩЀНЕ

ПИЩЀНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пищя̀. С пронизващо пищене пристигна и полицейската камионетка. А. Гуляшки, Л, 95. Там, дето наковалнята се опираше в мократа стена на коритото, дървото запуши, пламна, чу се пищене и пукане. Й. Радичков, СР, 146. Вечно с лула в устата си и с хрипливо пищене в разкопчаните си гърди, той не беше като всички. Елин Пелин, Съч. I, 167. Огнянов .., замаян от пищенето на куршумите,.. ту се изправяше с мартинката .., ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 157. За мене ще бъде по-охолно в гроба .., ведно с моите рожби, на които, жалните плачове, грозните пищения, които на секи час раздират сърцето, не ще ги чувам. Ил. Блъсков, ПБ, 31.

— Друга (диал.) форма: пищя̀не.

Списък на думите по буква