ПИЩЀНИЕ

ПИЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Пищене. Още няколко гърмежи един след друг и продължително, остро пищение във въздуха. Й. Йовков, Разк. II, 164. Сичко бяха напълнили [комарите] .., сичко, дори и въздухът ..; защото не преставаха да отиват и да идат през прозореца с едно пъклено пищение. Др. Цанков, ТМ (превод), 60. Чува ся звънтение от сабии и пищение от стрели. Д. Войников, РК, 52.

Списък на думите по буква