ПИЩИДЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩИДЀЛКА ж. Диал. Вид бурен с кухо стъбло. Къщата на баба Цена е сред село, тъкмо срещу дюгеня на епитропа. Само куче кога ще побесней заброжда из пищиделките и свирчока, в които са глъхнали дворът и градината. П. Тодоров, И I, 26. Ето и прелеза на порутения дувар. Той [Велчо] се подйе за лозината, прескочи разпилените наоколо камъни и тръгна преко ограднята, обрасла в пищиделки и бъзак. П. Тодоров, И II, 45.

— От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи, 1974. — Друга форма: пищедѐлка.