ПИЩНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЩНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на пищен. Така е построен и този дворец, на който не може да се отрече нито красотата, нито пищността. Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна. Г. Белев, КР, 98-99. Денят разкриваше богатствата на Мелник и цялата им пищност, примамливост. П. Константинов, ПИГ, 45. Тя [новата черква] трябва да бъде свободна от пищността и йезуитството на римската. Т. Жечев, БВ, 302. Ако евенките се преселят върху нашите зелени ливади, ще онемеят пред тяхната пищност. Й. Радичков, НД, 167-168.

И ние виждаме как несметна пищност на материална култура, недосегаема глъбина на философска размисъл са бивали срутвани. Ас. Златаров, Избр. съч III, 169.