ПИЩОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩО̀ВЕЦ, мн. ‑вци, след числ. ‑веца, ж. Остар. и диал. Пищовче. Жителите от Дермендере отдавна били забележили, че младо помаче със скъсана абичка и с пищовец на кръста иде и отива към фабриката на Гюмюшът. З. Стоянов, ЗБВ I, 299. Страст беше това време за оръжия; за да са купи едно шишене .., трябаше да стане източен въпрос. Мнозина жедни, но сиромаси юнаци имаше, които не бяха са снабдили още ни с един пищовец. З. Стоянов, ЗБВ I, 449.

— Друга форма: пищо̀лец.