ПИЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пищя̀л, ‑а, ‑о, мн. пищѐли, несв., непрех. 1. Издавам, надавам писък, обикн. при силни болки, голяма скръб, някакъв ужас, страх и под.; пискам. Две момченца са се счепкали за една кофичка. Теглят я всяко към себе си и пищят. Б. Болгар, Б, 130. Всички пищяха отчаяно и призоваваха Бо‑

городицата на помощ. Д. Димов, ОД, 194. Павел и Петър свалиха брата си Божан на калната земя и сипеха върху му тежки удари. Около тях пищяха жените и децата. Елин Пелин, Съч. III, 60. Децата пищяха уплашени, бледни, / пред майки убити и трупове ледни. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Гарвана граче, грозно зловещо, / псета и вълци вият в полета, / старци се молят богу горещо, / жените плачат, пищят децата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37.

2. Обикн. за птица или животно — издавам писък или остър звук, наподобяващ писък. Кукумявката, и тя цяла нощ пищяла на покрива. И това не било на хубаво. К. Калчев, ПИЖ, 120. Момчил извади тежкия си нож и взе да дялка брезите наоколо .. И соколът на рамото му пак пляскаше с криле и пищеше. А. Дончев, ВР, 180. — Май че ще натрупа сняг. Нощес.. дивите гъски пищяха, бягат на юг. Ил. Волен, МДС, 171. Тънко и зло пищят комари, ала почернелите обветрени мъже са им свикнали отдавна. С. Северняк, ОНК, 116. Насреща сяно гореше, / във сяно пищат змийчета — / Гьорги си гега проточи, / та си змийчета извади. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 75.

3. Прен. За силен вятър, буря, ураган — издавам остър, резлив звук, шум, наподобяващ писък. За зло, развали се и времето.. Към вечерта над полето се носеше вече снежна буря, пищяха вихрушки покрай сградите и слепяха всичко живо. Г. Райчев, В, 17. Влажен вятър, час по час, се спуща като псе върху мен .. Той шиба, брули, пищи зловещо, заканително и се продънва в бездната на мрака. Елин Пелин, Съч. V, 61. И той се увиваше в юрганя, защото чува, че навън пищи фъртуната. Ив. Вазов, Съч. IХ, 13. Орли над бедни села / размахват крила / и хала в полята пищи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946.

4. За бързо движещ се във въздуха предмет, куршум и под. — свистя, свиря. Онез куршуми — пиу, пиу, пищят като малки пиленца. Й. Йовков, Б, 117. Срещу нас никой нямаше да се бори. Нямаше да пищят куршуми над нас, гранати, шрапнели. Вл. Мусаков, СбЗР, 404. Екнаха гърмежи. Куршуми писнаха над скалите.. Върнах се на мястото си и дигнах пред очи револвера. Зачаках. А пустинята ечеше от гърмежи, оловото чукаше наоколо по скалите и пронизително пищеше над главите ни. Ст. Дичев, Р, 144. Там .., там буря кръши клонове, / а сабя ги свива на венец; / зинали са страшни долове / и пищи в тях зърно от свинец. Хр. Ботев, Съч. 1950, 16. Като град / там върху ни куршуми валяха / и пищяха гранати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 85.

5. За музикален инструмент, свирка на локомотив, сирена и под. — издавам остри, пронизителни звуци, наподобяващи писък. И пак се унася, потъва в хаос от звуци — стенат цигулки, ръмжат контрабаси, пищят флейти, флигорни. А. Гуляшки, Л, 80. Кларнето рязко пищеше, а тъпанът бавно и монотонно думкаше. Елин Пелин, Съч. I, 142. Остро пищи свирката на локомотив. Й. Йовков, Разк. I, 164. А овчарският кавал пищи някъде, та оглашава долини и усои и весели цяла планина. Ив. Вазов, Съч. VI, 107. // С предл. от. За пространство, място или част от него — огласявам се, изпълвам се с остри, резливи звукове, наподобяващи писък, обикн. от пищялки, свирки. Площадът и улиците пищяха от свирнята на децата, които надуваха току-що купените им глинени свирки. Т. Харманджиев, КЕД, 221. Аз седях под една върба и там си правех "гайдуница". Цялото село пищеше от нашите свирки и пищялки. К. Калчев, ПИЖ, 47. Долините жално ехтяха, пищяха. Ив. Вазов, Съч. I, 8.

6. Прен. Разг. Изказвам, изразявам открито недоволство, несъгласие, протест от нещо или някого; протестирам. Накрая Дойчинов надникна и при телетата. После хвърли общ поглед върху обора и каза: — Добичетата изглеждат добре! А защо пищите, че са ошугавели? Ст. Даскалов, СЛ, 138. Не е ли вярно, че цели две години от теб бяха дигнали другарите ръце, когато германците напредваха на Източния фронт? Постоянно си пищял тогава, че не си виновен, че не ти е мястото при тях, че не си никакъв комунист. В. Нешков, Н, 127. В 1871-1872 г. той [Ботйов] става вече активен, пищят от него двата крайдунавски града Браила и Галац. З. Стоянов, ХБ, 142.

◊ Кански пищя. Разг. 1. Пищя много силно, пронизително, сърцераздирателно, неистово. При един завой на урвата той се спрепна в едно момиченце, което сломено от тичане,.. пищеше кански за помощ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 166. 2. Изразявам силно недоволство, нетърпимост към някого или нещо, обикн. заради безправие, ограбване, извършени жестокости и др. Нашият кмет Калъча е бандит и разбойник. Селото кански пищи от него. Вземете мерки и ни отървете. В. Нешков, Н, 232. — Ред няма в държавата — добави Сава. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Селяните пищят кански от аги и бейове. Десетъкът съвсем ги съсипва. Д. Марчевски, ДВ, 98. Пищи баба за тояга. Диал. Употребява се, когато някой постъпва така, че заслужава бой. Пищя до небесата; пищя колкото глас имам, (колкото ми глас държи); пищя като разпран <о>). Разг.; Пищя, та си глава кина. Диал. Пищя (в 1 и 6 знач.) извънредно силно. А ето, сега мисли [Юрталана] за родителите на това дете. Какво ще кажат те, ако се научат кой е убил момчето им? Майката ще пищи до небесата и ще го кълне с всички сили. Г. Караславов, С, 45. Пищят ми ушите. Разг. Преставам да чувам каквото и да било око‑

ло себе си, в резултат на стрес, уплаха, силно вълнение, смущение и под. Учителката се смути още повече. Тя не чу нищо. Ушите ѝ пищяха. Елин Пелин, Съч. IV, 169. Разделиха се близо пред дома ѝ. Колю отмина, а тя забърза по улицата. Ушите ѝ пищяха: замаяна беше. Г. Райчев, ЗК, 200.