ПИЩЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩЯ̀Л м. 1. По-дебелата кост на крака от коляното до глезена. Съществували още и предразсъдъци, че това здание не е чисто от злите духове.. Трети разказвали, че цяла нощ, дордето креснат първите петли .., работели вътре дюлгери, камъните на които били човешки глави, а чуковете човешки пищяли. З. Стоянов, ХБ, 47. Преглъщаха късовете цели .. Хрущялите проскръцваха между зъбите им, по плочника протракваха оглозгани ребра и пищяли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 53.

2. Разш. Разг. Част от крака от коляното до глезена. Тя прегази мътната вода .., която я хвана до средата на пищялите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35. Дядо Колю бе бос, та видях, че краката му имаха еднаква боя с онази на ръцете; черни, закоравели, напукани и заголени до пищялите. М. Георгиев, Избр. разк., 153-154. Той [господарят] седна, изопна чорапи върху сухите си пищяли и посегна към обущата. Г. Райчев, ЗК, 34. Всеки поотделно се прислушваше в гълчавата. Еничарите прескачаха пищялите и на единия, и на другия .., поприбутваха ги, когато сядаха на рогозката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 136.

— Други (остар. и диал.) форми: пища̀л, пѝщел.