ПИЩЯЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЩЯ̀ЛКА¹ ж. Свирка от дървена или друга цев; цафара. Децата свирят с пищялки, като на панаир. Д. Бегунов, ГВВ, 22. Вълнуваха се младите иноци, като слушаха долу пищялките и тъпана, врявата и женските смехове. Ем. Станев, А, 75. Вървях по най-хубавата улица на света.. Пищялки, балони, петлета на клечка. Панаирджийско гъмжило. Бл. Димитрова, ПКС, 259. Цялото село пищеше от нашите свирки и пищялки. К. Карчев, ПИЖ, 47. Сто каба гайди свиреха зад еркичите. И всеки овчар надуваше я кавал, я пискун от върба, я пищялка от беломорска тръстика. А. Дончев, ВР, 21. // Разш. Всеки вид свирка, която издава силен пронизителен звук. Останалото водно пространство е задръстено с разноформени марки параходчета, които ще помислиш, че безцелно сноват само да пречат на свободното движение на големите кораби и да ги дразнят със своите отчаяни пищялки. Ал. Константинов, БПр, 37. Хората се стъписаха, разделиха се на две и съдийката .. мина гордо-гордо с букет в ръка. Едва заела предно място, и се чу пищялката на локомотив. Г. Белев, ПЕМ, 64. Вълчо Гергов наду подофицерската си пищялка и на мен ми се стори, че пронизителният ѝ писък разсече света на две половини, както остър нож разсича узряла любеница. А. Гуляшки, ДМС, 173.

ПИЩЯ̀ЛКА² ж. Разг. Пищял. — За червен картон плачеш! — озъби се и есперантистът. — Все в пищялката ме умерваш! — Навик — отвърна студено футболистът. Ив. Остриков, СБ, 22. От крачолите на беневреците му се подаваха широки, кокалести пищялки. Д. Талев, ПК, 75-76. Не на себе си, като се плъзгаше в локви кръв и се препъваше о конски гръбнаци и човешки пищялки, пашата се докопа до ръба, до гората. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 471. — Ти, Муце, защо си упречила тия пищялки пред кюмбето, ами не се ловиш на работа? — чу се гласът ѝ да кънти из стаята. — Мома вече, а скръстила ръце и седи! Ст. Даскалов, БМ, 7.