ПЍЯ

ПЍЯ, пѝеш, мин. св. пих, прич. мин. страд. пит, несв., прех. 1. Поглъщам, поемам течност през устата. С превързано гърло той [Влад] пиеше горещ липов чай в леглото си. Бл. Димитрова, ПКС, 227. И дълго двамата ядоха пържени кюфтета, сирене и маслени курабийки, пиха и лимонада на една пуста станция. Св. Минков, РТК, 52. Мъжът с тъмни очила ме покани в барчето на кораба, където пихме уиски и ядохме бадеми. Р. Балабанов, ТБК, 6. Който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, — той нищо не знае, от нищо не отбира. Л. Каравелов, Съч. VII, 1. Подидаскал Мироновски се контеше твърде грижливо .., пиеше много боза да се накърви и правеше редовно посе‑

щения на първенците от политиката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 60-61. Баба Марта винце пила, / па се малко подмладила. Елин Пелин, ПБ, 21. Кокошката пие и Бога гледа. Погов. Пия вода. Пия кафе. Пия бира. Пия на екс. Пия на глътки. Пия на един дъх. ● Обр. Погледът ѝ [на Велика] — пчела, която се е пробудила в светла пролетна утрин и замаяна от сладкия дъх на росните цветя, впива се в първия цвят и пие медения му сок. Ил. Волен, ДД, 92. // Поглъщам, поемам през устата нещо полутечно за ядене. — Анисия... — Какво ти нося? .. Тахан-халва .. или топло, прясно яйце от полога, което мама ме кара да пия сурово всяка сутрин. Д. Спространов, С, 148.

2. Непрех. Имам навик или наклонност да употребявам алкохол. — Парите, които получава [Станка], ги дава на мъжа си, който пие. М. Радев, СР, 79. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право в къщи си отивам. Св. Минков, РТК, 99. Той пиеше и продаваше нива след нива, ливада след ливада. Елин Пелин, Съч. III, 172. От първия ден Ванко разбра, че механикът пие и гледа небрежно на работата си. М. Грубешлиева, ПИУ, 49. Може би, пак под влиянието на цивилизацията, витошките селяни, както изобщо селяните из Софийско, много пият. П. Делирадев, В, 290.

3. Поглъщам, поемам лекарство (течно, разтворено в течност или с помощта на течност) или билкова отвара. Той взе стол и седна до главата ѝ, запита я кои лекари са я гледали и какви лекарства е пила. Р. Ралин, СбСТ, 122. И при лекари ходи Магда, и церове пи, но цер за нейната болка не се намери. Ст. Даскалов, МЧ, 66. Той пи сода бикарбонат. Й. Радичков, СР, 96. — Казвам ѝ, че не искам да пия тия треви, макар че ми помагат много. Ще ги вземам, когато се приберем пак вкъщи. А. Каралийчев, С, 249. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 122. Досади ми се, стопанке, / досади ми се все тия / съсухрени врачки да гледам, / горчиви билки да пия. К. Христов, СК, 54.

4. За насекомо, паразит — смуча кръв от живо същество. — Ами че въшката е почтено животинче .. Пие войнишка кръвчица и нищо повече. Л. Стоянов, Х, 119.

5. Прен. Обикн. за растение — всмуквам, поемам течност, влага. На прозореца в глинена саксия растеше стръкче фасул. Листата му всмукваха замърсения въздух, смесваха го със соковете, които коренчетата му пиеха от пръстта. П. Бобев, ГЕ, 41. Ама и цели реки води му [на царевицата "Охайо"] пускаме! Пие много, американски смукач! Ст. Даскалов, ЕС, 108. Стопил се снегът. Растенията пиели животворната му влага... Сл. Петров, РКХО, 39. Животът е нива: блазе си му който / .. / дочака да види как зърното бавно / кълни и подава през снежни покрови / зеленото стръкче / .. / как житото цъфне и пие росица. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 5. Ами дъбовете ни, / които със своите стари корени дълбоко / се всмукаха във наште кладенци, до дъно, / и пиха от сърцето на земята сока, / шумят ли още тъй? Д. Габе, ЗП, 90. // Прен. Поет. За земята — попивам течност, влага. Омръзна на земята да пие човешки кърви, пресити се. Ст. Загорчинов, ДП, 409. — Пиши за жетварите там, / за теглото, / за черните кърви, / що пие земята. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 137.

6. Прен. За слънцето — правя да се изпари, да пресъхне влагата на почвата или росата по растенията; изсушавам, пресушавам. Слънцето пиеше влагата на нивите. Класовете съхнеха, наежваха осили и сякаш ставаха по-едри. И. Петров, МВ, 8. Слънцето си проправяше път из гората, лъщеше по пъпките и кората на дърветата и пиеше росата от поляните. К. Петканов, П, 8. След малко облаците се стопиха и от засинялото къпано небе падна омайваща свежест. Слънцето пиеше малките локвички по хармана и двора. М. Яворски, ХСП, 90. Слънцето се спряло сред небето, / пие сетна влага на полето. Н. Ракитин, ППВ, 46.

7. Остар. и диал. Пуша цигари, тютюн или всмуквам, вдишвам дима на наркотик. — Стига си пил тия цигари, че си замязал на скубан плимутрок — рече с укор гостът, — я да си подапнем. Г. Краев, СТ, 8. Баба Славка: ... Много тютюн пиеш майка. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 187. Бахтиян ага пиеше афион и цял беше пожълтял и подпухнал, дори и очите му бяха загубили блясъка си. Д. Талев, ПК, 291. "А бе ти пиеш скъп тютюн", говорила нежната съпруга на мъжа си. Л. Каравелов, Съч. VII, 11. — Не пия тютюн. Люти ми на очите. А. Каралийчев, СР, 106. Селим бей отиваше всяка зима в Битоля, както мнозина преспански бейове и агалари.., за кеф — да пият скришом ракия и хашиш. Д. Талев, И, 19-20.

8. Прен. Поет. Поемам, вдишвам, всмуквам в гърдите си свеж въздух, аромат и под. През дните бродя като в сън — наяве / дочувам тихий шепот на тревите, / на горските цветя пия дъхът. Г. Райчев, ЕЦ, 51. Изскокнем вън и пием упоени / на дълги глътки прясна ведрина. Бл. Димитрова, Л, 39. Дълго момината сълза / грижно милва свойта дружка / и дъхът ѝ лековити / пи горката теменужка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 135. — Аз пих сладостта на упойни треви. Д. Дебелянов, С 1936, 52. С една реч — свободата в нас / стои над всичко най-отгоре — / свободен си ти до несвяст / да пиеш въздух от простора. Хр. Радевски, Избр. пр II, 56.

9. Прен. Поет. Поемам жадно с очи, с поглед светлината, обикн. на слънцето. Често очите [на чиновничките] се дигаха от масите към прозорците, пиеха жадно отразена‑

та светлина. З. Сребров, Избр. разк., 152. А очите ѝ пиеха светлината на росен ден. Н. Райнов, БЛ, 24. Те пиеха с поглед ослепен / подир нависналата нощ зловеща / изгрелия невероятен ден. Бл. Димитрова, Л, 261. Тя [Ружа] пиеше с жаден поглед светлината в очите му [на Борис]. Д. Талев, И, 299. Слънце пия всеки ден, / та съм вече позлатен. Л. Станчев, СИП, 69. Обр. Прашинка в безкрая, / която пие светлина от слънцето, / лети с огромна бързина. Мл. Исаев, ТП, 5. И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи, / и тих ще пия техните лъчи, — / ще пия светлина, лечебни глътки. П. К. Яворов, Съч. I, 134. // За очи, поглед — изразявам чувство на силна обич, сексуално привличане и под. Когато се срещнеха, Вълкана още отдалече тръгва засмяна срещу него. Сините ѝ очи го пиеха, устните ѝ потрепваха. Ил. Волен, МДС, 52. Майка ми нечуто ридае, очите ѝ ме пият и молят, жадува душата ѝ да ме прегърне. Ем. Станев, А, 62.

10. Прен. Поет. Изживявам дълбоко някакво силно чувство. Колкото горчилка е пила душата ми тия десет месеца, само аз си знам. Л. Стоянов, Х, 161. При тебе спря тогава любовта: / то беше миг на шеметна измама, / и ти, душа, разтвори жадни устни / и пи възторг — едничък миг, уви. А. Разцветников, Ст, 192. На славата гръмовна / пелина само пих. Ив. Вазов, Съч. III, 76. Дето жадните за радост тиха, / в дни на много кръв и много смърт / мирен сън и мирни скърби пиха. Д. Дебелянов, С 1946, 121. Аз може би ще пия там наслада, / аз може би ще пия там любов. Н. Лилиев, Ст 1932, 41. А някой плачеше в мене, / гласът ми беше странно тих / и вместо светло упоение / безпаметна забрава пих. М. Петканова, Ст, 47.

11. Прен. За болест, влага и др — отнемам жизнените сили на някого, като го омаломощавам и изтощавам, разрушавам здравето му. Дванайсет дни се бори Лазар Глаушев със смъртта. Треската го заливаше ту с ледено студени, ту с горещи вълни, ден след ден пиеше и пресушаваше силите му. Д. Талев, ПК, 442. Взе нещо да пие под лъжичката и под дясното подбедрие наш Ванча, ама като го заболи, та място не може да си намери. П. Велков, СДН, 398. — И аз не съм нещо добре, язвата ме пие, тия два дни съм прекарал с едно чайче само. Ст. Даскалов, ЕС, 298. Драго: .. Не ща да съм борчлия никому. Велика: А къщата, бре голтако наежен, все в тоя ли обор ще се врем с тебе, да ни пие влагата. Н. Хайтов, ПЗ, 69. Човекът вън живее... Но без чест. / Уж същият човек, а скрита рана / го пие и мори... Все чака вест. / Понякога я чака с години. Бл. Димитрова, Л, 145.

12. Непрех. С предл. за. Вдигам, произнасям наздравица за някого, нещо. Напълнихме една чаша за домакина и го помолихме да пие за старите българи, които са търгували някога с италианските републики. А. Каралийчев, В, 160. — А сега налейте по чаша вино, да пие за здравето на нашата умна и добра именница. Ал. Константинов, Съч. I, 275. — Да пием за здравето на виновника за днешната вечеря! К. Петканов, В, 33. — Да пием за изборния успех! Г. Караславов, Избр. съч. II, 361. Губернаторът пи за България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 123.

13. Диал. Със следв. същ. вода. За ерген — поемам, поглъщам глътка (глътки) вода от пълните котли, менци на момата, която задирям при връщането ѝ от чешмата (извора), за да ѝ покажа, че я харесвам; напивам. Еньо свали шапка .., пи вода от белия медник и погледна Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 103. А пък близо до чешмата .. стоят ергени и причакват момите да им пият вода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. пия се страд. от пия в 1, 2, 3, 7 и 12 знач. — Чувал съм, че има напитки, които се пият с водни чаши, на екс, други се разреждали, трети пък изисквали не знам какво мезе. Г. Друмев, УКР, 5. Малко поточе прекосяваше пътечката. До него, между корените на два големи бука, имаше изворче. Може би пастирчета го бяха доиздълбали и оградили, за да може да се пие от него. П. Проданов, С, 126. пие се безл. от пия в 1 знач. — Ще се пие и ще се пирува, след като спечелим победата. А. Гуляшки, ЗВ, 189.

ПИЕ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да поема, да приема вода или някаква друга течност. — Би ли ми донесъл прясна водица... — замоли Васил. — Знаеш ли как ми се пие!... М. Грубешлиева, ПИУ, 256. Само му се пиеше вода. Потърси стомната, но не я намери. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 428. Разляло се вино като сълза бистро, а той човекът — не му се пиело! Пукни като не ти се пие! Д. Немиров, Д №9, 176. Тя горката от няколко время насам нито ѝ ся яде, нито ѝ ся пие. Д. Войников, РК, 56. Пие ми се кафе.

◊ Пия вода от извора (кладенеца). Черпя знания, информация, сведения направо от източника. И наистина, къде по-висока оценка от тази на специалистите — търговци, които знаят цената на всяка техническа новост .. Но нека пием вода от извора, затова да отидем при младите творци от Машстрой. М. Денчев, МИ, 105. Пия кръвта (кръвчицата) на някого. Разг. Измъчвам, мъча, тормозя жестоко или експлоатирам някого. — Е, че защо сам ще се псуваш? Малко ли са ония, дето ни пият кръвчицата и мъчат душите ни? К. Петканов, МЗК, 180. Злото със зло не може да се излекува, а само с обич и с добро. — Добро ли? — скръцна зъби Цанко.. Той ще ми пие кръвта, ще ми смучи потта, а аз — с любов и добро! Д. Ангелов, ЖС, 133. Пия кръчма с някого. Диал. Почерпвам се с някого след успешно извършена покупка или продажба,

добре сключена спогодба или друга сполука. Дигна се тогава Тричко, та при Даепчията .. Наброи му парите Тричко, направиха договор [за нивата] и кръчма пиха. Ст. Даскалов, МЧ, 34. Харесало му това — да се пазари, да пият кръчма при покупката или продажбата на добичето. Кр. Григоров, Р, 28. Пия наздравица (тост). Изказвам пожелания на някого по определен тържествен повод, като вдигам чаша с вино, ракия и под. Някой дига чашата си и се провиква: "За здравето на младите съпрузи!" и младите съпрузи вземат също по една чашка вино, чукат се наред с всички и пият наздравица за собственото си преуспяване в живота. Св. Минков, РТК, 141. Английският адмирал сър Хюгивал, който пи първия тост, леко се отпусна в креслото. Д. Добревски, БКН, 160. Вино, речи, песни! Любовни ли не щеш, патриотически ли не щеш. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя .., за величието на България. Елин Пелин, Съч. I, 203. Пия от много извори. Задълбочено и много подробно се осведомявам по някакъв въпрос, по някаква тема. Пия с очи някого. Разг. Гледам влюбено, със силно желание някого. Един негър, облечен в бяло, блещи очи и сърдито отвръща на старата дама, която го пие с очи. К. Константинов, ПЗ, 152. Ще (да) пия една студена вода. Разг. Казва се, когато някой остане излъган, измамен в очакванията си и трябва да се примири със станалото. В картичката пишеше: "Да поздравиш моите приятели — ... А на дяда Тодорана кажи да пие една студена вода от мене. А. Каралийчев, ТР, 93-94.

Списък на думите по буква