ПИЯВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀ВЕЦ, мн. ‑вци, след числ. ‑веца, м. Диал. 1. Растението пиявица; пийвец, пияница. (Н. Геров, РБЯ).

2. Разш. Събир. Остар. и диал. Плевел, бурен. (Тринадесетата глава). Тя състои от седем притчи. .. 1. Притчата за сеятелят... 2. Притчата за плевелите (пиявец) и тълкуванието ѝ. КТЕМ, 242-243. На славянски плевели значи пиявец .., който ся часто намира в житото, и толкова прилича на истинната пшеница, щото не ся разпознава, доде не върже плод. КТЕМ, 257.