ПИЯНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯНЀЦ, мн. ‑нци, м. Остар. и диал. Пияница, пиянде, пияндур, пиянка; пияндурин, пиянушко. С гроб по улиците бързат: / дали е пиянец клет / или някой лихоимец? / — Туй е гроба на поет. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 106. Бащата е голям пиянец и върли хайдутин. Л. Каравелов, Съч. II, 76.