ПИЯНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀НИЦА м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик, пиянде, пияндур, пиянка. — Аз съм мързелив като баща си. Той е бил най-големият пияница в село. П. Бобев, ГЮМ, 8. — Мама е на работа и ни е страх. Отсреща живее един пияница, който ни плаши. Хр. Смирненски, Съч. III, 168. — Ти си само страхлив и подъл дърдорко като

всички пияници, затрили живота си в кръчмите. Д. Димов, Т, 508. Той се е полъгал по имота му, а не види сина му какъв е чапкънин и пияница. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 134. Бабата на Стоянов беше проста, селска женица, възпитана в здрав патриархален дух.. Виж, дядо му беше пияница. Но с дядо пияница все още никой никога не се е гордял. В. Пламенов, ГШ, 21.

— Други (диал.) форми: пиянѝца, пиенѝца.