ПИЯНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀НКО ср. Остар. Вид панаирджийска лотария с въртележка. Баща му еднаж на сбор играл на пиянко и му се паднала една хубава градска лампа с голямо и обло като месечина стъкло. А. Страшимиров, ЕД, 69. Ти помниш, лани на Първановата сватба докторът ми удари една плесница, че бях казал, че кобилата му е сляпа с едно око, а той я хвърляше на пиянко. Ив. Вазов, Съч. VII, 6. Стана тя една, г-жа, — как да кажа? — стана нещо като пиянко: завъртя се колелото, голямата печалба се падна на една, — на Евгения се падна де, тя взе голямата печалба, а другите останаха с празни ръце и гледат. Й. Йовков, М, 127.

— От ит. piyango.