ПИЯНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е присъщ на пиян човек. Притежателят на контрабандно сварената ракия скрил дамаджаната в една нива. По-късно той я намерил счупена, а до нея лежали три вълка, потънали в дълбок пиянски сън. Й. Радичков, СР, 199. Прозорецът [на пункта] бе със счупено стъкло. Навярно при някакъв пиянски побой го бяха строшили. Бл. Димитрова, ПКС, 45. А четниците и без това си търсеха поводи за гуляи и бесни напивания. Ако успеехме да ги изненадаме в някоя пиянска оргия, шансовете ни за успех щяха да пораснат неколкократно. П. Вежинов, ЗНН, 176. Затвори надебелялите си от пиене очи и подхвана с уморен, пиянски глас. К. Петканов, ОБ, 192.