ПИЯ̀НСТВО

ПИЯ̀НСТВО ср. 1. Често или постоянно и неумерено пиене на алкохол. Изтъкнато бе като всепризнато мнение, че Мирон е страдал от неизлечимо пиянство, което го е закарало в блатото на отчаянието. Бл. Димитрова, ПКС, 384. В "Напаст божия" попът .. е представител на старото, гибелното за селото; той е въплъщение на суеверие, невежество и пиянство. Г. Цанев, СИБЛ, 280. С такива любезности .. Гого обхожда вдървените от пиянство гости и им поднася ракия, за да ги свести. Ал. Константинов, БГ, 116. В пиянство го направих — фалшифицирах документи. Елин Пелин, Съч. IV, 268. Организмът е длъжен да го [алкохола] изгори изцяло. И понеже това му изгаряне става не наспроти нуждите на организма,.. затова при остро пиянство телесната температура пада. ПН, 1933, кн. 10, 147.

2. Прен. Опиянение. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтрезняват от романтичното пиянство на своята ергенска любов и изведнъж се превръщат в смъртни врагове. Св. Минков, РТК, 129. Тази нощ моят копнеж опасва като млечен път земята. / О, това възнесение на поета, / това лирическо пиянство, / тази неутоленост на душата! Е. Багряна, ЗМ, 73.

Списък на думите по буква