ПИЯЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЯ̀Ч м. Разг. Човек, който изпива голямо количество алкохол, който пие много. Глъчката стана обща. Виното развърза езиците и замъгли главите и очите. Бодила непрекъснато свиреше, а пиячите се надпреварваха да скимтят и ръмжат след гайдата му. К. Петканов, П, 64. — Много ли го обичаш? — попита Игнат.. — Как да ти кажа. Досега сме живели заедно, повече аз съм работила, а той гледа да се примъкне до някои пиячи в кръчмата, за да изкара шише ракия. Кр. Григоров, И, 86. Изпозаспаха почти всички. Силната джибровка скоро повали и най-упоритите майстори пиячи. Д. Немиров, Б II, 147. И тебе похвали много: умен, интелигентен и отличен пияч на вино и уиски. Н. Драганов, ТМС, 22.