ПЛА̀ВАНЕ

ПЛА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от плавам. В живота си всички хора имат върховни, щастливи моменти. Такъв момент за моряците е завръщането им след дълго плаване. Б. Трайков, ВО, 76. По същото време Васко да Гама плува около Африка и през Индийския океан (1497-1498 г.), а Магелановите кораби (1519-1522 г.) правят околосветско плаване. В края на ХVI век границите на моретата и океаните с изключение на полярните са вече добре опознати. Д. Славчев и др., БМ, 6. Фантастичният поход на аргонавтите.. разкривал опасностите на плавания до слабо познати области. Ист. V кл, 1980, 94.

2. Редовно пътуване по определен маршрут, което се извършва от кораб или лодка. В тропическите води на Атлантика нашата експедиция улови множество интересни обитатели на океана, за което по-рано само бяхме чели в описанията на далечните плавания. Д. Богданов, ТА, 48. Речно плаване у нас има само по р. Дунав.Наши морски кораби извършват и океански плавания.

Списък на думите по буква