ПЛАВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ВВАМ¹, ‑аш, несв.; пла̀вна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. Започвам да плувам; заплувам. След като приел Радецки нашият скъп гост, другарите му и "стоката" им, обърнал се и плавнал по течението за нагоре, за Русчук. З. Стоянов, ХБ, 285.

ПЛА̀ВВАМ², ‑аш, несв.; пла̀вна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Пламвам. — Ще играем, хем с тебе ще играем [бай Миньо и стопанката му], че и земята да трепери под нас... Какво се смееш? Мислиш, престаряхме ли? Ей, знаеш ли ти стар боклук като плавне, че не изгасва лесно? Ц. Церковски, Съч. II, 240. Буретата с виното ся пръснаха от пек .. и отчаяните пътници чакаха коги ще плавнат да изгорят. П. Кисимов, ОА I (превод), 104. Когато видиш огъня в съседника ти плавнал, ти да си имаш водата готова. ДЗ, 1868, бр. 46, 173. У гърди му огън плавна: / на уста няма дума... / А сълзите се течаха / горещи, варени. Ц. Гинчев, ДТ, 64.