ПЛА̀ВЕЗ

ПЛА̀ВЕЗ м. Диал. Молив; плавец, плайвас. Гледам — сестричките ми се навели над яйцата, шарят с парченца свещици като с плавези по тях и ту издават розови езичета, ту ги скриват. Ст. Даскалов, БП, 14. Дулгерски му плавез на уше, па от греду на греду се шета. СбНУ ХLIХ, 783.

Списък на думите по буква