ПЛАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ВНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Орган на плуване у водните животни. Тюленът плува с помощта на предните крайници.., а делфинът използува опашния плавник. Биол. IХ кл, 19. Постепенно откривате [у пингвина] и друга особеност: големият пръст едва се забелязва и свиването в китката е невъжможно. С такава особеност се отличава плавникът на кита и на изчезналите морски влечуги. Е. Аврамова, МС, 36. Характерен за косатката е високият ѝ гръбен плавник. К, 1967, кн. 7, 6.
2. Гумено или пластмасово приспособление, което човек поставя на краката си, за да увеличи силата на удара и скоростта при плуване или гмуркане надълбоко. Мъжът стъпваше осторожно по хлъзгавите зеленясали камъни .. Със сръчни движения намести маската на лицето, натъкми тръбичката и надяна плавниците на краката си. А. Мандаджиев, ОШ, 4. Моят син беше на тази възраст, когато момчетата се учат да плуват — бях му купил даже плавници, маска и шнорхел. Д. Цончев, ЛВ, 57.
3. Техн. Херметически затворен малък цилиндър или кълбо, което служи за контролиране или регулиране равнището и скоростта на течност в тръби и резервоари; поплавък.