ПЛАВУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ВУН м. Остар. Плаун. Слушайте по-нататък! Корицата на Земята все повече и повече надебеляваше.. Земетресения нагъваха земната кора, морето ставаше суша и сушата — море. Загиваха цели гори от тогавашните гигантски хвощове, плавуни и папрати. П. Бобев, ЗП, 90-91. Към средата на Девона вече се появили хвощове, плавуни, папрати и голосеменни. Геол. IХ кл, 148.