ПЛАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ДЕН м. Диал. Пладне. Овчар мома мами из висока ела: / — Не жъни моме, не жъни, че е пладен дошъл. / — Мома знае кога, кога пладен бива. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 37.

ПЛА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. и диал. Южен; пладнен². Всичките места и земи, що лежат от нас на север, наричаме северни страни или среднощни. На юг — южни или пладни. Д. Манчев, ЗПУ, 8.