ПЛА̀ДНЕН

ПЛА̀ДНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до, свързан е с пладне; пладненски, пладнешки. Средната месечна разлика между утренната и пладнената температури на Витоша е по-малка, отколкото в полето. П. Делирадев, В, 97. Гръм далечен, продължителен. / Пладнена задушна жега. Н. Ракитин, Ст II, 50. Кога биде след пладнено время, гърците съзряха от корабите си, че брегът откъм българската страна ся лъс‑

на от български войници. Д. Войников, КБИ, 95-96.

? Курва пладнена. Диал. Вулг. Голяма, нагла, безсрамна курва. Мак'а се жалба нажали, / па се назаде повърна, / ойде си дома на двори, / отдалек иде и вика: / — Снао Петкано, курво пладнена, / за тебе ми Стоян лежи, Стоян лежи девет годин! Нар. пес., СбНУ ХLI, 414. — Синко Мехмеде, Мехмеде, / не либи Ненка Цакова, / Ненка е курва пладнена, / дека е турчин да мине, той се при Ненка отбие. Нар. пес., СбВСтТ, 539.

Списък на думите по буква