ПЛА̀ДНЕНЕЦ

ПЛА̀ДНЕНЕЦ, мн. ‑нци, м. Полит. Член на фракцията "Пладне" в БЗНС преди Втората световна война; пладнар. Той се ползуваше с известно влияние сред земеделските среди. Бивш пладненец, съден от фашистите, Гемето създаде известен ореол около себе си на борец срещу фашизма, за демокрация и народни правдини. А. Станоев, П, 42. В миналото е бил бивш пладненец, сега под влиянието на баща си се ориентирва към социалдемократите. П. Славински, ПЗ, 290.

Списък на думите по буква