ПЛА̀ДНЕНСКИ

ПЛА̀ДНЕНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прил. от пладне2; южен.

— От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1999.

ПЛА̀ДНЕНСКИ

ПЛА̀ДНЕНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до, свързан е с пладне1; пладнен, пладнешки. Теменужната прозрачна река меко бълбука; по изтънелия неравен бързей вече играят крилати, пладненски светлинки. Ил. Волен, МДС, 19. Разликата между меридианите на две места ся определява от оная на пладненский час. Ив. Богоров, КГ, 18.

Списък на думите по буква