ПЛА̀ДНИЩЕ

ПЛА̀ДНИЩЕ ср. Диал. Място, където пладнува добитък; пладнило. А кога ще ги [овцете] запладни, пак им свири друга свирня и тии тръгват и се оправят на пладнище по гласу свирни. Г. Раковски, П I, 135. Той съпикаса най-сетне едно голямо стадо на едно пладнище; и попита едно момче, което го гледаше дали това стадо бяха овците на чифлика на Ормо. М. Балабанов,

ДБ (превод), 115. Юнак дрямка нападнало, / още вчера на пладнина, / на пладнина, на пладнище, / на момини тенки скути. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 27.

Списък на думите по буква