ПЛАДНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАДНУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. 1. Обядвам. Седна Марко с майкя да пладнува — / суа леба и белаго сола, / па се Марко под мустак усмийна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 10.

2. Почивам след пладне. Овчар са провикна / йот Стара планина: / — Пладнувай, Велко, / пладнина е дошла,.. / .. / Мойно стадо пладнува. Нар. пес., ХХХIХ, 193. Дошле до еден извор, слегле малко да се напият вода и да пладнуаат некой саат от горещината. СбНУ III, 191. Триста момка и двесте девок'е / наедно су ручък ручовали, / наедно су пладне пладнували. Нар. пес., СбНУ ХLI, 420. — Пладнуй, пладнуй, мое сиво стадо, / я че идам у село на оро, / да поиграм до мому на танъц. Нар. пес., СбНУ ХI, 13.