ПЛА̀ДНЯ

ПЛА̀ДНЯ ж. Диал. Пладне1; пладина, пладна, пладнина. Горещата пладня влиза в жилите и ни упоява като наркоза. К. Константинов, ПЗ, 212. По късна пладня пристигнаха нови части редовна турска войска. Г. Караиванов, П, 46. Чуйте мало и голямо, / как е мома пристанала. / Среди пладня от хорото. Нар. пес., СбГЯ, 177.

— Друга форма: пла̀ння.

ПЛАДНЯ̀

ПЛАДНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѐх, несв. Диал. 1. Непрех. За добитък — пладнувам. Това е песента, с която денем стадо се завива да пладни под някое сенчесто дърво. Т. Влайков, Съч. I, 19.., 2.

2. Прех. Карам, водя добитък да пладнува. Когато и да си спомня родното село, спомням си и гората, в която като овчарчета пладнехме стадата си. О. Василев, УП, 23. Пасъл е Стоян шилета, / пасъл ги по могилите, / пладнил ги под смокините, / поил ги на изворите. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 103. Сенкю тражим, коня да пладним. СбНУ ХLI, 423.

Списък на думите по буква