ПЛАКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАКА̀Т м. 1. Голям лист или картон със стилизирана художествена рисунка, снимка или монтаж от снимки и понякога с кратък пояснителен текст (с агитационно-политическо, рекламно, информативно, образователно предназначение), масово тиражиран, разлепван на специални за тази цел табла, по стените на сгради на видни места. Свършен бе вече шумът на посрещането, замлъкнали бяха овациите, захвърлени плакатите, с които го бяха приветствували, величали и отправяли надежди и пожелания. В. Геновска, СГ, 11. Минаха младежи и хвърляха позивчета, сетне заплющяха знамена и изникна гора от плакати — и една възбудена тълпа заля булеварда. СбЦГМГ, 428. Стените бяха облепени с плакати на параходни компании. Ал. Бабек, МЕ, 247. Многоцветни плакати рекламираха новата програма. Й. Демирев и др., ОС, 31. Театрален плакат. Юбилеен плакат. // Лист с ръчно изписан текст, обикн. с призивно съдържание, носен на митинги, протести, демонстрации. Площадът гърмеше от овации, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Манов, ДСР, 437. След първата част на речта си ораторът призова митингуващите да свалят плакатите, които те бяха вдигнали високо, за да се виждат добре изписаните по тях лозунги и карикатури.

2. Изк. Вид графично изкуство, чиито произведения се характеризират със стилизация на рисунката, подчинена на агитационно-пропагандна или рекламна идея.

— От хол. plakkaat.