ПЛАКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАКА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се отнася до плакат. Редакционната колегия на седмичния стенвестник лепеше изрезки върху разгъната плакатна хартия. А. Гуляшки, СВ, 235. Плакатни бои. Плакатно изкуство.

2. Който е характерен за плакат — голям, ескпресивно стилизиран. Спомни си, че видя наскоро в стаята на Ралф "Тарас Булба" на Гогол. Не му направи впечатление .. дори и заглавието не извика в съзнанието му друго размърдване, освен мигновените очертания на плакатен казак с огромни мустаци. Л. Дилов, МСП, 54. Неговите [на филмовия

плакат] няколко букви, отпечатани в червено върху широко черно поле, привличат по-силно погледа на богатите с изобретателна плакатна фантазия обявления из улиците на Цюрих. ВН, 1960, бр. 2662, 4. Плакатни снимки.

3. Прен. За език, текст, рисунка и под. — който е сух, агитационно-шаблонен, неестествен. "Видях, казва Йовков, новата стихотворна сбирка на Багряна. Корицата не ми хареса .. Не знам, има нещо, което ми напомня шоколадените кутии, изобщо нещо плакатно". СБАСЕП, 522. — А толкова хора пострадаха заради него! — Но все пак животът е хубав и най- хубавото е, че не търпи дълго такива председатели — каза Боян и се засрами от плакатната бодрост на думите си. Л. Дилов, ПБД, 154. Плакатен език. Плакатна поезия.