ПЛАКИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАКЍЯ, мн. ‑ии, ж. 1. Вид ястие, обикн. риба с лук, моркови и др., варени или задушени до омекване и после леко запечени заедно с рибата. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да умириша на никулденска плакия всички сиромашки къщурки. Д. Вълев, З, 231. Характерно за технологията за приготвяне на плакиите е, че брашното и мазнината се прибавят в ястието през време на варенето без предварително запържване. Л. Петров и др., БНК, 82. Фасул плакия.

2. Разг. Тава, в която се пече такова ястие. Сложи шарана в плакията, не в тази тава.

— От гр. πλακί 'плоча във вид на табла'.