ПЛАКНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀КНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., прех. 1. Мия нещо (някакъв съд, част от тялото), като го обливам леко само с чиста вода без сапун; обливам. Аз и сега виждам в спомените си баба Мита да шета из двора, да плакне чиниите на чешмата и едновременно да разговаря с госта. Пл, 1969, кн. 23, 62. Край
канала пак бе шумно като на сбор. Жените плакнеха съдовете, накисваха черги или пълнеха с вода глинените си делви. Г. Готев, ПШ, 35. Един съчки на огъня носи, други гърне за боба плакне. П. Тодоров, И I, 90. Сега всички ще почнат да плакнат устата си с вода, силите им ще се възвърнат. П. Вежинов, ДБ, 172. Една лъжица оцет, прибавена към последната вода, с която плакнете косата си, ще я направи мека и лъскава. ЖД, 1967, кн. 12, 20. Хе долу — видиш ли, дето тече водата, там юнаци са плакнали раните си. Капки кръв, юнашка кръв, е поила тия земи. З. Сребров, МСП, 65.
2. Потапям в чиста вода дрехи, пране, за да отмия от тях сапуна или перилния препарат. Новата пералня има икономична програма за изплакване и вече не плакна прането на течаща вода.
3. За вода — леко обливам, заливам брега на воден басейн; мия. Денят беше тих, морето спокойно плакнеше крайбрежните пясъци. А. Каралийчев, ПД, 57. Полека започна да плакне бреговете си една широка река, в чиито води се оглеждаха стари върби с набръчкана кора. А. Каралийчев, ТР, 75. // За вода — стичам се леко, плавно по някаква повърхност. Тих есенен дъждец плакнеше тесните стъклописани прозорци, сигурно мъгли влачеха белите си опашки по Гарванец и в ждрелото на Янтра. Ем. Станев, А, 178-179. Все тъй хубав беше моят край, дълбоко синееше небето.., реката плакнеше прохладни води между белите камъни. Н. Тихолов, ДКД, 76.
4. Разг. Пия някакво питие, което не ми е вкусно. — Стига сме плакнали гърлата си с туй никакво питие. А. Гуляшки, ЗР, 40.
5. Жарг. Правя комплименти на някого. Появи се [Ема] като ангел небесен и веднага обра точките. "Жалко, че нямаме конкурс по красота!" — почнаха да я плакнат най-големите мераклии. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 60. Ето и сега угаждам как си думаш: Тоя ме плакне, за да ме забаламоса,.. пък не е право. М. Иванов, Д, 15-16. плакна се страд. и възвр. Мъжете се бяха пръснали из ливадите да косят сено, а жените се плакнеха край реката, перяха серелива вълна и я сушеха върху зелените поляни. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Водата се губеше в посока към синкавата планина сред рамка от големи, тежки гъсто-зелени върби, чиито клони се плакнеха в самата река. Г. Караславов, Съч. V, 264. Пред морската врата на Венеция, под стените на белия дворец, където някога са господарували дожите, се плакнеха седем сини параходи в стоманена броня с оръдия и самолети върху палубите. А. Каралийчев, В, 159.
ПЛА̀КНА СЕ несв., непрех. 1. За течност, вода обикн. на река — плискам се в бреговете на воден басейн или в някаква преграда. По блока .. блестят канали, а от двете им страни — тополки. Издигат се като белезникави стени .. В подножието на тези необикновени стени се плакне дунавската вода, изместила хилядолетния си път. Ст. Марков, ДБ, 510. Вълните лениво се плакнеха в босите ми крака. Б. Шивачев, ПЮА, 250. Долу, във вътрешността на параходчето, заглушено тупа машината, край бордовете тихо се плакне водата. К. Константинов, НЗХ, 78. Тя [котелката] се беше вече изляла, само на дънцето се плакнеше още малко чорбица. Ем. Коралов, ДП, 13. В бъчвите се плискаше черно старо вино, а в меховете се плакнеше жълто кехлибарено дървено масло. А. Каралийчев, ПГ, 91.
2. Простонар. За предмет, обикн. лодка във воден басейн — полюлявам се, поклащам се леко от движението на водата. На пясъка видяхме изтеглени три насмолени рибарски лодки. Една моторница с мачта се плакнеше пред вълнобойницата. А. Каралийчев, НЗ, 211.
◊ Плакна очите си. Разг. Наслаждавам се, любувам се на нещо хубаво. Зяпам скъпите витрини, та поне си плакна очите, като не мога да си купя нещо.