ПЛА̀КНА

ПЛА̀КНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., прех. 1. Мия нещо (някакъв съд, част от тялото), като го обливам леко само с чиста вода без сапун; обливам. Аз и сега виждам в спомените си баба Мита да шета из двора, да плакне чиниите на чешмата и едновременно да разговаря с госта. Пл, 1969, кн. 23, 62. Край

канала пак бе шумно като на сбор. Жените плакнеха съдовете, накисваха черги или пълнеха с вода глинените си делви. Г. Готев, ПШ, 35. Един съчки на огъня носи, други гърне за боба плакне. П. Тодоров, И I, 90. Сега всички ще почнат да плакнат устата си с вода, силите им ще се възвърнат. П. Вежинов, ДБ, 172. Една лъжица оцет, прибавена към последната вода, с която плакнете косата си, ще я направи мека и лъскава. ЖД, 1967, кн. 12, 20. Хе долу — видиш ли, дето тече водата, там юнаци са плакнали раните си. Капки кръв, юнашка кръв, е поила тия земи. З. Сребров, МСП, 65.

2. Потапям в чиста вода дрехи, пране, за да отмия от тях сапуна или перилния препарат. Новата пералня има икономична програма за изплакване и вече не плакна прането на течаща вода.

3. За вода — леко обливам, заливам брега на воден басейн; мия. Денят беше тих, морето спокойно плакнеше крайбрежните пясъци. А. Каралийчев, ПД, 57. Полека започна да плакне бреговете си една широка река, в чиито води се оглеждаха стари върби с набръчкана кора. А. Каралийчев, ТР, 75. // За вода — стичам се леко, плавно по някаква повърхност. Тих есенен дъждец плакнеше тесните стъклописани прозорци, сигурно мъгли влачеха белите си опашки по Гарванец и в ждрелото на Янтра. Ем. Станев, А, 178-179. Все тъй хубав беше моят край, дълбоко синееше небето.., реката плакнеше прохладни води между белите камъни. Н. Тихолов, ДКД, 76.

4. Разг. Пия някакво питие, което не ми е вкусно. — Стига сме плакнали гърлата си с туй никакво питие. А. Гуляшки, ЗР, 40.

5. Жарг. Правя комплименти на някого. Появи се [Ема] като ангел небесен и веднага обра точките. "Жалко, че нямаме конкурс по красота!" — почнаха да я плакнат най-големите мераклии. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 60. Ето и сега угаждам как си думаш: Тоя ме плакне, за да ме забаламоса,.. пък не е право. М. Иванов, Д, 15-16. плакна се страд. и възвр. Мъжете се бяха пръснали из ливадите да косят сено, а жените се плакнеха край реката, перяха серелива вълна и я сушеха върху зелените поляни. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Водата се губеше в посока към синкавата планина сред рамка от големи, тежки гъсто-зелени върби, чиито клони се плакнеха в самата река. Г. Караславов, Съч. V, 264. Пред морската врата на Венеция, под стените на белия дворец, където някога са господарували дожите, се плакнеха седем сини параходи в стоманена броня с оръдия и самолети върху палубите. А. Каралийчев, В, 159.

ПЛА̀КНА СЕ несв., непрех. 1. За течност, вода обикн. на река — плискам се в бреговете на воден басейн или в някаква преграда. По блока .. блестят канали, а от двете им страни — тополки. Издигат се като белезникави стени .. В подножието на тези необикновени стени се плакне дунавската вода, изместила хилядолетния си път. Ст. Марков, ДБ, 510. Вълните лениво се плакнеха в босите ми крака. Б. Шивачев, ПЮА, 250. Долу, във вътрешността на параходчето, заглушено тупа машината, край бордовете тихо се плакне водата. К. Константинов, НЗХ, 78. Тя [котелката] се беше вече изляла, само на дънцето се плакнеше още малко чорбица. Ем. Коралов, ДП, 13. В бъчвите се плискаше черно старо вино, а в меховете се плакнеше жълто кехлибарено дървено масло. А. Каралийчев, ПГ, 91.

2. Простонар. За предмет, обикн. лодка във воден басейн — полюлявам се, поклащам се леко от движението на водата. На пясъка видяхме изтеглени три насмолени рибарски лодки. Една моторница с мачта се плакнеше пред вълнобойницата. А. Каралийчев, НЗ, 211.

Плакна очите си. Разг. Наслаждавам се, любувам се на нещо хубаво. Зяпам скъпите витрини, та поне си плакна очите, като не мога да си купя нещо.

Списък на думите по буква