ПЛАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀МВАМ, ‑аш, несв.; пла̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Изведнъж започвам да горя с пламък, обхваща ме пламък, огън. Пламваше грамадната клада от дебели дърва, пламваха край нея малките огньове и към небето се издигаше огромен огнен език. Ем. Станев, ПЕГ, 117. И досега не мога да си обясня как стана тоя пожар, но предната палуба пламна като факел. П. Вежинов, ДБ, 96. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. II, 88. От куршумите на заптиите пламнал сламеният покрив, а след това и цялата къща. Н. Ферманджиев, РХ, 71. Огънят от клечката попаднал в една от пукнатините и веднага целият барут пламнал. СбЦГМГ, 94. Когато се качихме на балкана и погледнахме: що да видиш? — цял Сопот пламнал! Ив. Вазов, Съч. IХ, 44.
2. Изведнъж издавам светлина; блесвам, заблестявам, светвам, грейвам. Някои запушиха. В полумрака огънчетата от цигарите им ту пламваха, ту угасваха и осветяваха някак тайнствено лицата им. Ив. Мартинов, ПМ, 16. Вляво от светлините на големия град пламваше фарът на Зелени нос, а над него съвсем ниско блещукаше Полярната звезда. Д. Богданов, ТА, 27. Електрическите крушки внезапно пламнаха в зелените шумаци на Царевец и Трапезица. А. Каралийчев, С, 279. Очертанията на селските къщурки се разводняваха бавно в здрача. Прозорчетата им пламваха едно след друго с мъждеещи червеникави светлинки. Д. Димов, Т, 159. Бавно и неусетно започна да се смрачава, по дълбокото и чисто небе пламваха и се рояха хиляди звезди. Г. Караславов, СИ, 234. После пламна светкавицата, бръмна камерата. Боян ослепя за миг и изпита чувството на филмов герой, обграден, преди да бъде арестуван. Т. Монов, СЧ, 112.
3. Прен. За тяло на човек или отделна негова част — изведнъж ме обхваща топлина, започвам да усещам силна топлина, парене. Камен вървеше в тъмното. Краката му пламнаха във вълнените чорапи. М. Грубешлиева, ПП, 67. По-напред ела и се насърбай още от джезвето, нека се запали езикът и гърлото да пламне. Л. Петков, ПЛ, 46. — Не е само Коста, който говори. — Така ли? — попита сепнат Грашев. Почувствува, че главата и гърдите му отново пламнаха, и седна на леглото. Д. Фучеджиев, Р, 302. На осмия ден от запирането му Евгени пламна в треска. Д. Ангелов, ЖС, 520.
4. Прен. За човек, човешко лице — покривам се със силна червенина, руменина под въздействието на силно чувство, обикн. срам, гняв, обида и др.; почервенявам, изчервявам се, зачервявам се. — И, свате, ето, да не карате наша Ружа да работи много. Тя не е свикнала.. Ружа цяла пламна, както седеше на мястото си. Какво приказва тетка ѝ — кога не бе работила Ружа всичко в къщи? Д. Талев, И, 379. Лицето ми пламна. Имам отвратителна способност да се изчервявам, като се смутя. Ст. Христозова, ДТСВ, 83. — Хайде, Надке,.. На надница си дошла! — напомня ми комшийката и ушите ми пламват. Н. Каралиева, ЯЧ, 91. Ето на, пламвам, изчервявам се... Й. Попов, ИЖП, 39.
5. Прен. Обикн. с предл. от или в. Придобивам ярък цвят, бикн. червен; обагрям се. Сенките на дърветата падаха по-дълги по земята, а леките облачета по синия свод пламваха от алена багра. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 5. Върховете насреща пламнаха червено. Изгряваше слънце. Й. Йовков, СЛ, 185. Снегът се стопи и по най-усойните места земята пламна в зеленина. Г. Марковски, СК, 72. Не само дърветата и големите храсти пламват в червеножълти огнени цветове през есента. Н. Виходцевски, НЕР, 15.
6. Прен. За очи поглед и под. — изпълвам се със силен блясък, светлина, подобна на пламък, искри, огън, предизвикани от силно чувство на любов, омраза, гняв, обида и др.; озарявам, заискрявам, блесвам, грейвам. Пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил: — Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? А. Дончев, ВР, 179. Графът изви врат, погледът му пламна. Смени рязко посоката. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Когато гаврътнаха по няколко чаши от киселото ефтино вино на Странджата, очите пламнаха и думите станаха по-буйни. Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
7. Прен. Обзема ме, обхваща ме някакво силно чувство обикн. гняв, обида или вдъхновение; кипвам. Колко много Селвета приличаше на дяда си — също като него бърже пламваше и се засягаше. К. Петканов, ДЧ, 309. Яка жена е тя, ей! И такваз една — гледаш я, смее се, че като пламне! Малее! Огън! Има да те гони тя тебе. Й. Йовков, Б, 14. — Като му се качиш на главата, той не е веке мъж.. — Майко — намеси се Ния, — ти со татко... — Що аз со татко ти! — пламна още повече Султана. — Никогаш не излизам пред него. Д. Талев, ПК, 256. — Аз ли да развържа език? — пламна момчето. — Мене и с бръснач да ме дерат, все едно, пак нищо няма да кажа. П. Вежинов, ЗЧР, 36. Вярно е, че ние все така пламвахме, когато декламирахме "Левски"
или "Паисий" от "Епопеята". К. Константинов, ППГ, 133.
8. Прен. За чувство, психическо състояние, мисли и под. — проявявам се силно, буйно; кипвам, лумвам. И пламна у честолюбивия момък желанието да отнеме бащиния си престол и да освободи отечеството си от позора на татарското иго. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 59. Ако стане една работа, каквато съм я намислил, може и в Разград... — Че каква работа? — Нещо съм намислил. Любопитството на старицата пламна. Дори и буля ококори сините си очи. К. Калчев, ПИЖ, 97-98. Страхуваше се да мисли [за жена си], защото не можеше да понася тежката мъка .. Тогава с още по-голяма сила в него пламваше и тъгата по загубената родина. П. Вежинов, ДБ, 99. "Пламни, пламни ти в нас, любов гореща, / противо турци да стоим насреща!" Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107.
9. Обикн. за война, бой, битка и под. — проявявам се, протичам с голяма сила, бурно, ожесточено; избухвам, разгарям се. Дойде хабер, че война е пламнала. В. Караманчев, ЧЗ, 17. Селата изведнъж се напълниха с въоръжени турци. Те .. пълнеха догоре железните барутници и по Кашанско пламнаха люти боеве. Ст. Сивриев, ПВ, 115. — Донесъл съм ти ловджийска пушка — каза докторът. — Искам да си извадя билет. Как става това, господа? .. Тогава заговориха за качествата на своите ловджийски кучета и пламна горещ спор. Ем. Станев, ТЦ, 7-8. ● Обр. Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиза е династическата революция в самия Цариград, а запали ли се Цариград, пламва цяла Турция. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 23. — Яшаре, Яшаре — поклати глава учителят. — Неграмотен човек си, но не си ли чул какво приказват хората? .. Не знаеш ли, че цял свят е пламнал? Бедните бе, такива като теб, са се вдигнали против богатите... Ив. Венков, ХКН, 32.
10. Прен. За болест — появявам се изведнъж и се разпространявам бързо, като придобивам епидемичен характер. Когато пламнеше шарката, суеверните бабички окачваха по дърветата торбички с топли погачи и варени пиленца, за да се укроти лютата баба Шарка. А. Каралийчев, НЗ, 124. — На глухонемия, значи, трябва да се издигне паметник за народополезна културна дейност? — смигна Аврамов и се усмихна с единия крайчец на устата. — Ще му издигнат паметник, ако пламне някоя епидемия, — закани се докторът. — Елате, елате само да видите, какво чудо е вътре при извора. Г. Караславов, СИ, 74. Сега вече се узна, че не само Манчовото шиле се бе разкривуцало. В кооперативните обори и по придворните стопанства шапът бе пламнал. Г. Краев, Ч, 62. // Бивам обхванат от болест, епидемия. Целият град е пламнал от болести, а те — курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Чудомир, Избр. пр, 207. Утре селото щеше да пламне от страшната болест. Й. Йовков, СЛ, 166.
◊ Пламва ми / пламне ми келя. Разг. Разгневявам се, ядосвам се много. Децата взеха да се оплакват от него [котето], а и на мен ми пламна келя. Мислех си — ще взема да го цапна някой ден. Г. Узунов, НР, 42. Пламва ми / пламне ми кръвта. Разг. 1. Разгневявам се, ядосвам се много. Като прочетох туй, дето ми беше пратил, кръвта ми пламна. Такова нещо не съм чел досега... Вътре пишеш, че само безстрашните маджари са синове на родината... Е. Йончева, ЗГ, 69-70. 2. Изпитвам буйна страст, влечение към някого. А сега — дочуеше ли стъпките ѝ [на Емилия], кръвта му пламваше и той [Александър] я желаеше настойчиво и грубо и в същото време съзнаваше всичката ужасна порочност на желанията си и изгаряше от някакъв вътрешен непреодолим, гнуслив срам. А. Гуляшки, Л, 261. Пламва ми / пламне ми чергата (къщата). Разг. Изпадам в голяма беда, случва ми се голяма неприятност. — А къде? — Не е позволено да казвам. Когито стигнем на самото място, тогива ще ви се обясни задачата. Но ако някой трепне от вас, ще му пламне чергата! Ив. Хаджимарчев, ОК, 88. — Море, я се предайте, иначе ще ви избие полицията — изтърси като изневиделица Борис. — Къде можете с цела държава да се борите. Какво спечелихте досега? — Нищо! Само интернираха домашните ви. Заради вас и моята къща ще пламне някой ден. Сл. Трънски, Н, 212. Пламнала ми е главата. Разг. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи грижи, неприятности, трудности. — Остави ме, че не знаеш какво ми е пламнала главата. Син ми Йосиф от три вечери го няма. Й. Йовков, ЧКГ, 262. — Това дете сега не ни е нужно. — Защо?.. — Аз съм едва в началото на своята работа. Мене просто главата ми е пламнала. Всичко мога да си представя, освен как ще гледам дете. П. Вежинов, НБК, 279. Пламнали ми са ушите за някого. Диал. Ирон. Не обичам някого, не се интересувам от някого, не ми е притрябвал.