ПЛА̀МВАНЕ ср. Отгл. същ. от пламвам. Филип запали цигара и при пламването на клечката видя лицето ѝ: то беше тъжно и отчуждено. Ем. Манов, БГ, 204. Между това, някои прозорливци съобразиха, че Кандовото пламване имаше по-дълбоко причината си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 91.