ПЛАМЕНЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. Пламенен; горещ, жарък. И колко чувства скрити, / желанья пламенити / ще кипнат в теб тогаз! Ив. Вазов, Съч. III, 30. А, Боже мой, вулкан ми бе в гърдите... / но хладний поглед, смръзналий език / намираха ли думи пламенити? К. Христов, Т, 44.