ПЛА̀МИК

ПЛА̀МИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Пламък; пламен, пламник. При голяма топлина цинкът ся запалва по лицето си и гори със синкав пламик. С. Веженов, Х (превод), 55. Най-сетне гръците .. усвоили Троя и я предали на меч и пламик. Й. Груев, КВИ (превод), 19. В гняв жесток писма любими / аз на пламика поднесох. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 209.

Списък на думите по буква