ПЛАМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който лесно се запалва, гори; пламтив. Пламлива материя.

2. Прен. За човек — който лесно пламва, гневи се, пали се; избухлив. Усмихваше се кротко на неговите сърдитни, на пламливия му буен нрав. Н. Нинов, ЕШО, 13. Лесно пламлив, лесно се нервира и сърди. Сръдните му често напомнят детски сръдни. СбЦГМГ, 290. Виното сгорящява кръвта та я прави по-пръгава и по-луда, а това отскача та ся явява и на характера и го прави луд, буен и пламлив. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 136.