ПЛАМТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАМТЀНЕ ср. Отгл. същ. от пламтя; горене, пламтеж. Той я [проповедта] продължи дълго време, при напрегнатото внимание и пламтене на погледите от стотини богомолци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 138. Твойта сетнята целувка / ощ в устата ми гори; / ти от нейното пламтене / мойта верност разбери. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 60.