ПЛА̀МЪК

ПЛА̀МЪК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Стълб от нажежени газове във вид на огнени езици, който се отделя от горящо тяло, предмет. Светлите пламъци на огнището се тъй радостно играеха, и по белите стени, по съдовете и по нещата из къщи трептеше лилава и радостна светлина. Елин Пелин, Съч. I, 130. Той се обърна и погледна печката: през пролуките на вратичката ѝ се виждаха пламъци; Бранислав бе сварил да я запали. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Зад майстора аленее пламъкът от отворената фурна. Ив. Коларов, Е, 36. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Пламъкът освети един чувал с картофи, върху който бяха нахвърляни кескети и вехти зимни палта. Д. Димов, Т, 227. Тя [калугерката] поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей. Кроткият пламък се издигна, запращя весело и засия над тъмните, полуизтрити ликове на иконите. Ст. Загорчинов, ДП, 160. Обр. Порти да целуна, ще избухне пламък, / либе, отвори ми ! — или си от камък? П. К. Яворов, Съч. I, 42.

2. Този стълб от нажежени газове като стихия, която унищожава чрез изгаряне постройки, гори, насаждения и др.; огън, пожар. Кой запали тия села? Какви бяха тия села, дето станаха жертва на пламъците? Ив. Вазов, Съч. VII, 140. — Загина, загина България! — каза той в отчаяние, като гледаше пламъците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / немили-недраги в далека чужбина, / един — в механата! — открит им е път. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

3. Такъв стълб, получен при запалване на избухливо вещество в огнестрелно оръжие. Всичко отведнъж се слива в един оглушителен трясък, не се чува повече нищо, вижда се само червената, огнена линия от пламъците на пушките. Й. Йовков, Разк. II, 139. За миг капитан Щулгин затвори очи и после бързо ги отвори. — Огън! — каза той... Като разярени бикове, пуснати в арена, зареваха оръдията и забълваха пламъци. Ив. Мартинов, ДТ, 173. Отвън срещу храма зяпнали пушкала / забълваха пламък, и бомби, и хала! Ив. Вазов, Съч. I, 179.

4. Прен. Обикн. с прилагателни за цвят и следв. предл. на. Ярък и бляскъв оттенък на нещо (сняг, растителност и др.). По близкия хълмист хоризонт синия цвят на небето се съчетаваше с белите пламъци на сливите и черешите, които в априлския ден ликуваха с ранния си цъфтеж. Т. Харманджиев, Р, 17. Допреди няколко дни той [Балканът] беше напълно зелен. Но в гората сега бързо пламтят есенните пожари, техните жълти, алени и ръждиви пламъци никой не може да угаси. Ст. Станчев, НР, 40. Трепнат ли цикламените пламъци на смрадликите върху облите хълмове на Търновския край, щеш-не кандисваш, че вече е дошъл гроздоберът. Ст, 1963, бр. 924, 3. А наоколо бе блеснал хубав зимен ден. Слънцето се бе гмурнало в чистата небесна синева, долу беше тихо и топло, снегът пламтеше с бели пламъци. Д. Талев, И, 242-243. Синкавият пламък на кърпи-кожуха изпъстряше горската поляна. // Прен. Сияние, отблясък на нещо (зора, изгрев, залез и др.), предизвикан от естествен или изкуствен източник на светлина. След малко, когато на изток .. загоряха червените пламъци на зората, в целия грамаден бивак всички трескаво се готвеха за път. Й. Йовков, Разк. II, 109. Прашният камион на Графа, спрян на шосето пред височината.., изглеждаше много уморен върху мушкатовия пламък на залеза. Бл. Димитрова, ПКС, 288. Червеникавите светлини на залеза се превърнаха неусетно в пепелносив здрач. Масивът на близката планина потъмня, но скалистите зъбери на върховете ѝ грееха още с оранжеви пламъци. Д. Димов, Т, 395. Между дългата поредица "модни къщи",.. витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити. Ив. Мирски, ПДЗ, 76.

5. Прен. Страст, жар, порив. В първите дни след като научи за измяната на Тъкачев, в душата на Станка все още тлееше една мъничка надеждица .. Но като размисли още.., тя разбра, че е изоставена, излъгана и подиграна, тя, която го чакаше и обичаше с такъв пламък. Г. Караславов, ОХ I, 392-393. Нено имаше малък брат хайдутин. Той водеше една хвърковата дружина в Балкана, нападаше турците, закриляше поробения народ и разгаряше пламък в младите сърца. А. Каралийчев, ПС III, 96-97. От ден на ден пламъкът му [на Раковски] загасваше, а също и оная надежда, че скоро ще сбере отново своите легисти, както им бе обещал. Ст. Дичев, ЗС I, 372. И пламъкът, който гореше в душата на Лепо, светеше в очите му. Елин Пелин, Съч. I, 89. Кой би могъл мен в сърцето / пламъка да угаси? Ив. Вазов, Съч. I, 155.

6. Прен. Със следв. предл.на. Силна и бурна изява на някакво чувство, емоция. На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Душата ми гори от пламъците на ревността и любовта. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 124. Така дойде внезапно ожесточение, така лумнаха бързите неочаквани пламъци на гнева, който смая и двама ни и ни отчужди. Ем. Манов, ПС, 6. Ангелиева: — Аз ви разбирам добре.. жена, семейство... Хаджиев: — О, не ми споменавайте, не ми помрачавайте красивите минути на вашето присъствие тук,.., когато усещам в гърдите си .. пламъка на едно вдъхновение .. под погледа на вашите очи. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 410. // Червенина по лицето като признак на такава изява. Акомпаняторката му, Мера Михайлова, потъна в пламъци от срам. Д. Казасов, ВП, 91. В лицето на мама изби пламъка на силен гняв и тя се упъти с намерение да задърпа машината към нас. Ст. Чилингиров, ХНН, 225.

7. Прен. Блясък в очи, поглед като израз на душевно вдъхновение или силно преживяване. Целият беше [дядо Оклов] побелял и изсъхнал, като препариран, но невероятно млади пламъци имаше в очите. Д. Вълев, Ж, 37. Няма да се посрамя — извика момичето със светлите очи, но изведнъж пламъкът в очите ѝ угасна. Д. Кисьов, Щ, 137. Споменът за далечното отечество.. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Очите ѝ светяха от някакви странни, хубави пламъци,.., лицето ѝ руменееше и усмивката от устните ѝ не падаше. Елин Пелин, Съч. III, 128. Очите му [на Динко] с пламък на дебнещ тигър, отново обхванаха равнината. Д. Димов, Т, 579. Когато Рашко се приближи и зафана нящо да ѝ шепне, Стояну в очите блесна пламък и ръката му с все сила стисна гегата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 22.

Огън и пламък. Разг. 1. За човек — много жив, буен, темпераментен. Избраха едно момче от селото — и досега е председател — огън и пламък! Л. Станев, ПХ, 141. 2. За човек — много сърдит, много ядосан. — Запея ли, добър признак, искай от мене, каквото щеш, сбърча ли ги тези (сочи веждите си) — огън и пламък: не се мяркай пред очите ми — страшен съм, брей! Ст. Л. Костов, Г, 36. 3. За думи, реч и под. — който е изпълнен със силни чувства. Хеле Хаджи Андрея, огън и пламъци бълва. Й. Йовков, А, 69. За учителя Макаринчев искам да ви разкажа.. Пък едно перо има, — огън и пламък! Да ти напише статия в окръжния вестник, да я зачетеш на обед, ще ти изстине чорбата. Чудомир, Избр. пр, 281.

ПЛА̀МЪК

ПЛА̀МЪК2, мн. ‑ци, м. Градинско цвете с дребни огненочервени цветове, разположени на гроздчета на върха на стъблото. Salvia splendens. Улови се [горският] за един дирек и завря глава в тежките уханни цветове на разцъфтелите пламъци. В. Попов, Избр. пр, 87. Едногодишни растения са петуниите, циниите, макът, пламъкът, ралицата, ниските едногодишни карамфили, латинката. Ив. Димитров, ОП, 15.

Списък на думите по буква