ПЛАМЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀МЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който се отнася до специална обработка с пламък от газ. Карбидните, бензиновите и маслените лампи.. са известни и под името пламъчни лампи. Хр. Марков и др., ТБ, 166. Повредите на барабаните във водотръбните котли и тези с пламъчни тръби носят корозионен характер. Я. Якимов, Т, 193. При пламъчното изгаряне се дава излишък от въздух, обаче и при това не винаги се осигурява пълнота на горенето. К. Дойчев, МП (превод), 682. Пламъчните пещи, които се появяват още в средата на ХVIII век отначало намират доста широко приложение за стопяването на чугун. Л. Калев, ВТЛ, 169. Керамичните пещи биват пламъчни и електрически. Д. Димитров, ОТХ ч. 2, 15. Пламъчна горелка.