ПЛАМЪЧЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀МЪЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от пламъче; съвсем малък пламък. Милата ми и днес ми е пак мила; / но в таз милост.. , / ни страст има, ни жар има любовен / само един слаб пламъчец лъжовен. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7, 1.